Биволът не е тъй страшен

 

Един градинар, у когото Хитър Петър бил ратай, повикал попа да свети вода в градината му. Попът взел едни големи празни дисаги, качил се на кончето си и отива в градината. Осветил вода, градинарят му пуснал в ръката цял петак и тръгнали с Хитър Петър да го изпращат. Повежда попът кончето си между лехите, разглежда зеленчука и казва на градинаря:

– Добри моряни патладжани имате... Я какви големи пиперки имате...

– Добри са – отговарял градинарят и слагал в дисагите моряни патладжани и пиперки.

– Ами имате ли тиквички? Гледай пък какви стегнати зелки са ви завили! Я ми отсечи едничка двечки, хубави сарми прави попадията. А каква дулма става от тиквичките!

– Става, става, дядо попе – отвърнал градинарят, отсякъл му зелки и му набрал тиквички.

– Ако имате дребни краставички, дето са ви останали, зер на тях май мина времето, дай ми малко краставички за туршия. Ха, щях да забравя, баба попадия ми беше заръчала за малко лук... Я ми отскубни няколко глави....

Градинарят се ядосал, но нямало какво да прави – нали това е поп? Навел се и му наскубал лук.

– Да ти помогна и аз – казал попът и се навел, та си наскубал и той лук.

И тъй – това: хубаво, онова ми дайте, от онова ми отскубнете, – дорде да излезне попът от градината, хубаво си напълнил дисагите.

През нощта нещо изтрещяло в градината.

– Бре, момчета! – викнал градинарят. – Какво е това?

– Един бивол е влязъл – отвърнали момчетата.

– Идете скоро и го изпъдете! А Хитър Петър казал:

– Лежете си спокойно, момчета. Биволът ще яде и ще си отиде. Страшно е, ако беше някой поп, че той колкото изяде, пет пъти повече ще отнесе!

 
» Начална страница «