Случило се веднъж Хитър Петър да не си плати данъка, че нямало откъде да вземе пари. Бирникът го хванал, вързал го за един кол на слънце и му рекъл:
– Докато не си платиш данъка, няма да те отвързвам!
Хитър Петър му казал:
– Е, добре, върза ме. Ами ако ме напече слънцето и взема, та слънчасам, кой ще ти плати тогава данъка? Бирникът бая се замислил и рекъл:
– Е, като те напече слънцето, ще те вържа е на оня кол, дето е на сянката.
Хитър Петър попитал пак:
– Ами ако ми стане студено и взема да се схвана от студ или да умра, кой ще ти плати данъка? Бирникът рекъл:
– Тогава ще те завържа пак на първия кол, дето е на слънце.
Като чул това. Хитър Петър се умирил. Поседял той завързан на кола, па изведнъж завикал:
– Хайде, отвържи ме по–скоро, че вече почнах да слънчасвам!
И бирникът – какво да прави – отвързал го и го завързал на другия кол, дето бил на сянката. Хитър Петър поседял, поседял малко на сянката и почнал по едно време да вика:
– Хайде, завържи ме сега на слънце, че изстинах и почнах вече да се схващам на тая пуста сянка!
Бирникът нямало що да чини, отвързал го и го завързал на първия кол, на слънце. Петър поседял, поседял и пак заискал да го върже на сянка.
И тъй бирникът го връзвал през целия ден – ту на слънце, ту на сянка. Най–сетне му омръзнало, отвързал го и като го блъснал, рекъл му:
– От тебе хаир няма, ами се махай по–скоро от главата ми!
Така Хитър Петър се отървал и не си платил данъка. Но и бирникът вече престанал да връзва на кол селяните, които не си плащали данъците, защото разбрал, че трябва да постъпва човешки с беднотията.