Как Хитър Петър получил името си

 

Когато бил малко момче, Хитър Петър се цанил слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати гозби и поканил гости. Било много студено и чорбаджията му казал:

– Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите, да им отваряш!

Петър стоял зад вратата и мръзнейки, отварял и затварял, докато по едно време не намислил да стори една хитрина. Заключил портата и когато някой тропал вън, го питал: “Кой си? Кажи си името, та да ти отворя”. Които си казвали името, ги пускал, а на тези, които мълчали, не им отварял и те се връщали разсърдени.

Петровият господар се ядосал на тия, които били поканени и не дошли, а те пък му се разсърдили, че слугата му не ги пуснал да влязат. За да се сдобрят, чорбаджията решил, като не щат да идват в дома му, да ги нагости в друга къща. Но и там слугувал пак Петър.

След като се наяли и напили, господарят отделил от яденето, което било останало, и му казал:

– Петре, тия гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на онзи, който най-много ме обича!

Понесъл Петър яденето. А вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да върти опашка. Петър помислил, че то най-много обича господаря му, и му дал гозбите. Върнал се по-късно и чорбаджията, но жена му го посрещнала сърдито:

– Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко поне да ги опитам?

– Как, не ти ли донесе слугата?

– Не! – казала тя.

– Петре, ти кому даде снощи онова ядене? – попитал чорбаджията.

– Дадох го, както ми заръча, на тоя, който най-много те обича! – отвърнал Петър.

– Че кой ме обича повече от жена ми?

– Кучето ти повече те обича! – рекъл Петър.

После повикал кучето и казал на господаря да го удари. Той го халосал, кучето изквичало и избягало.

– Повикай го сега пак – казал Петър.

Чорбаджията го повикал. То дошло и взело да му се умилква.

– Иди сега и направи същото на жена си! – рекъл Петър.

Господарят ударил на жена си една плесница, но леко, на шега. Тя обаче още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът й викал след нея: “Върни се, ела си, това е шега!” Но тя не го послушала и избягала при баща си. Пращал чорбаджията няколко пъти да я викат, но жената не искала да се върне.

– Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми? – натъжил се чорбаджията.

– Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне – дори боса – при тебе! – успокоил го слугата.

Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, тръгнал по улицата, дето била господарката, и завикал:

– Купувам кокошки и масло! Който има за продан, донасяйте!

Жената, която познала гласа му, веднага излязла на пътя и го запитала:

– Какво е това, Петре? Защо купуваш тези кокошки?

– Какво ще е! Ти като замина, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, по-хубава от теб! Довечера ще дигаме сватба, та затова купувам масло и кокошки.

Като чула това, без да гледа, че е боса, жената тичешком се върнала у дома си и се сдобрила с мъжа си.

И оттогава нарекли Петър - Хитър Петър.

 
» Начална страница «