За попа, който крадял черковните дарове

Имало един много алчен поп. Всичко, що оставяли богомолците за църквата, го турял в джоба си, – мине и обере всичките пари от иконите!
Научил за това Хитър Петър и рекъл:
– Няма да я бъде тая работа! Ще го оправя аз тоя поп! И взел, че се приставил клисарин в тая черква. Почнал той да изпреварва попа и да обира парите от иконите. Попът много го доядяло на Петра и веднъж му рекъл:
– Петре, ти събираш парите от иконите, ама това е много грешно!
– А, сакън, дядо попе, това не е вярно! Някоя от светиците събира парите! Попът се зачудил:
– Как светиците бре? Те могат ли да ходят?
– Могат, могат! И това прави света Богородица, че е баш в средата на черквата!
Попът не повярвал и казал на Петра:
– Това е твоя работа, Петре! Хайде, ела да се изповядаш!
Завил го той с патрахила и почнал да го изповядва. Пита го попът, а Петър мълчи и си трае.
– Защо бре, Петре, не отговаряш?
– Защото нищо се не чуе, дядо попе! Ако не вярваш, дай аз да те завия с патрахила!
Завил го Петър с патрахила и почнал да го изпитва:
– Кажи, дядо попе, защо ходиш вечер у нашата комшийка, оная с големите бозки?
А попът мълчи, дума не продумва.
До три пъти Петър го питал така. Сетне го отвил и му рекъл:
– Защо не отговаряш бе, отче?
– Е, вярно бе, Петре, нищо се не чуе, когато човек е завит с тоя патрахил!
– Щом едното е вярно, отче, и другото е вярно! Света Богородица прави тоя обир по иконите...
И тъй Хитър Петър отучил попа да краде парите от иконите.