Прочул се из дунята един поп, че за пари всички грехове опрощава. Един ден отишел и Хитър Петър при него да иска опрощение, ама си нямал сиромахът пари.
Турнал му попът патрахила на главата и почнал да го пита що е съгрешил.
Хитър Петър казал:
– Ами трябваше ми едно въже, дядо попе, та го взех от чорбаджията.
– Е, това е малка работа. Това чак не е грях.
– Ама дядо попе, с въжето бях завързал и един чувал с жито. Та покрай въжето взех и чувала с житото. Попът рекъл:
– А, това си е бая грях! За да ти опростя тоя грях, чедо, трябва да дадеш нещо за черковата! Хитър Петър рекъл:
– Е, ще ти дам един часовник. Попът се зарадвал:
– Щом ще дадеш часовник, опростен си! Хайде, давай по–скоро часовника!
Хитър Петър му дал един часовник. Взема го попът, гледа – неговия часовник! И почнал да вика:
– Ти си го откраднал от мене! Греха ти за житото опростих, ама тоя грях за часовника не мога! Сега ще трябва нещо по–голямо да дадеш за черковата!
Хитър Петър казал:
– Аз откраднах от тебе тоя часовник, ама ти го върнах – ето ти го в ръката! Затова аз нямам грях! А ти, щом вземаш подкуп крадени работи, ти си грешен! Сега, като ходя из село,ще разправям наляво и надясно, че вземаш крадени работи!
Попът се видял в чудо и почнал да се моли:
– Аман, Петре, на ти часовника, само и само такива работи да не разправяш!
Ама Петър не взел часовника. И като ходел из село, разправял наляво и надясно за попа, че взема крадени работи. Попът се засрамил и престанал да взема пари за опрощаване на греховете, когато изповядва людете.